История

История на училището в Сунгурларе

Важни моменти от историята на училището

   Основно училище в Сунгурларе се открива за пръв път през 1886 г. по предложение на Димитър Русчев, писар при общината. То се помещавало в една стара турска къща и всички необходими пособия били осигурени от общината, а първият правоспособен учител е Димитър Станилов Коларов. Училището има четири отделения /класа/. Учебните занятия започвали на първи септември и завършвали на единадесети май. През 1889/1890 учебна година учителите са вече четирима. През 1893/1894 година има данни вече и за броя на учениците – те са били 100. През същата учебна година е построена първата сграда, предназначена специално за училище.
   То е назовано „Св. Св. Кирил и Методий“. През 1896/97 учебна година е открит първи прогимназиален клас или сегашен пети клас. Още първата година 25 деца го завършват. Открито е също неделно и вечерно училище. През 1898/99 учебна година учениците са 172 ма. През началния период от съществуването на училището като учители са работили тук : Кръстю Михайлов, Вълко Апостолов, Стефана Божилова, Ана Додева, Ченко Христов, Петя Михайлова,
Жени Божилова, Минчо Василев, Елена Петрова и др.
   През 1909/10 учебна година вече има пълна прогимназия до трети прогимназиален клас. Учениците са общо 286, като освен от Сунгурларе , тук учат деца и от всички други близки села. Свидетелствата за завършена прогимназия се връчвали на тържествено утро.
   През есента на 1914г.поради допусната небрежност се запалва и само за няколко часа изгаря единствената училищна сграда в Сунгурларе. Учениците учат в частни къщи и дюкяни. Условията са лоши за учене. По време на войните учителските кадри са нередовни, учениците са недохранени и лошо облечени, често отсъстват от учебни часове, защото помагат вкъщи и на нивите. След 8 години несгоди през1922/23 година училищната сграда е възстановена с 12 училищни стаи. Учителите решават да се занимават и с театрално дело и често изнасят пиеси.
През 1924г за директор е назначен Добри Келеведжиев, който продължава оборудването на кабинети по физика, химия, история и набавя необходими помагала и инвентар за училището.
Създава се училищен хор, закупува се пиано, изнасят се концерти.
   На 15 май 1932 г е положен основния камък на кварталното училище „Христо Ботев“, което окончателно е завършено в 1933г. На 14 февруари 1934 г. Васил Топалов подарява на училището 100 000 лева, като пожелава от лихвите на тази сума да се издържат двама ученици. Фондът носи името „Донка и Васил Топалови“. От 1940 до 1944 г . учебните занятия се водят при военна обстановка. Недоимъкът, болестите, мобилизирането на учители намаляват ефективността на учебната подготовка през този период.
   Държавно допълнително земеделско училище е открито от Министерството на земеделието през 1927 г. и през известен период провеждало занятията си в новопостроената сграда на кварталното училище „Христо Ботев“. Земеделското училище просъществувало до 1947г.
   През 1945 г. е открита гимназията в Сунгурларе. Този факт е посрещнат с голяма радост както от сунгурларци, така и от жителите на всички съседни села, защото децата им учат тук. Първият учебен ден за гимназията е 16. януари 1945г. за 249 ученици. Директор е Добри Келеведжиев. Обучението се провежда на две смени. Открита е детска градина към училището. През март на 1946 г. е взето решение да се построи втори етаж и физкултурен салон към училище „Христо Ботев“. Дострояването завършва през 1948г. През 1950 г училището се нарича Средно единно училище „Христо Ботев“. През 1955 г е построена училищната ограда и училищният двор е залесен с борове и липи. През 1959/60 г. влиза в сила закон за по-тясна връзка на училището с живота и са въведени за десети и единадесети клас специални часове по тракторно монтьорство, шивачество и лозарство. Обзаведени са работилници по металообработване и дървообработване.
   Към училището в Сунгурларе е открито през 1953г. Горско-климатично училище, а през 1948 – 1958 Лозаровинарско училище. Селскостопански техникум е открит през 1958г. През 1967 г. е открито СПТУ – Средно професионално техническо училище.

От 1974 г. училището се именува ЕСПУ „Христо Ботев“. През учебната 1983/84 г.се открива УПК със специалност „Оператор на металорежещи машини“. През 1986 г. в училището работят 55 учители, а учениците са 700, в 25 паралелки от I до XI клас. От 1989 г. досега училището носи името СОУ „Христо Ботев“.